Георги Данаилов пише „Г-н Ганьо Балкански“ по текста на Алеко Константинов специално за 60-годишнината на Георги Калоянчев.Премиерата на спектакъла е през 1985 година.Сега в ролята на Ганьо есинът на Калата-Ивайло Калоянчев, който според думите на баща си „може да играе по-добре от него, може да играе по-зле от него, но като него не може“. А дали е изцяло отрицателен Бай Ганьо или има нещо положително в него, в пиесата си Георги Данаилов пише: „Бай Ганьо не е чак толкова лош, колкото се стремят да го изкарат някой учени глави.Той си обича келепира, но всичко му е на ачик. Ако искаш го пускай, ако искаш го гони“

За лъжите, в които упорито вярваме. За сладките измами, които ни успокояват, и за опасните чарове, без които сивото ни ежедневие е само шлифер върху счупена закачалка.

Спектакълът не повтаря филма, а е изграден върху елегантната проза и проницателния хумор на Свобода Бъчварова, превръщайки ги в „скритата кукувичка“, която трябва да ни събуди от собствените заблуди.

През циферблата на театралната сцена можем да сверим собственото си време с онова на героите и да чуем въпроси, отлагани твърде дълго. Комедията обръща стрелките на вътрешния ни часовник към времето, в което живеем.

Хуморът действа като рентген – разкрива страховете, които крием, и онези, които е невъзможно да бъдат преглътнати.

Сценограф: Николай Николов

Костюмограф: Александра Йотковска

Хореограф: Татяна Янева

Музика: Денислав Анастасов

Тази комедия не се опитва да влиза в обувките на легендарните филмови актьори, а да върви със собствени крачки по мост, който свързва една отминала епоха с нашето съвремие. Тя задава въпроси, които звучат остро именно днес – като този защо жертвата продължава да изпитва вина и дори благодарност към измамника.

Представлението е каскада от хумор, комични обрати, клоунади и ситуационен смях – зад които стои едно сериозно питане: защо продължаваме да се доверяваме на онези, които ни мамят най-елегантно? Действието е толкова динамично, че ако си поемете дъх, то е само за да чуете нова лъжа, в която да повярвате.

Продавачът на илюзии – господин Опасен чар – е отворил своя магазин за всички нас! Ако решите да пристъпите прага му, е добре предварително да сте сключили застраховка „отчуждена самоличност“.

Участват: Любомир Нейков – гост, Стефан Милков – гост, Силвия Петкова – гост, Диана Спасова – гост, Александра Михайлова, Антония Гюруди, Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Димитрия Милушева, Натали Никова, Васил Пенов – гост, Нелли Таукчи, Петар Андреев, Росен Караджов, Стефан Мараджиев

Уважаеми зрители, докато гледате представлението – пазете не само портмонетата си, но и себе си. Може да бъдете ограбени, преди да разберете, че от вас е останал само шумът на смеха, който сте оставили в театралната зала.

Елисавета Белобрадова представя една изповед за смъртта, за майките, за народната работа, за социализма, за свободата. И за любовта, без която не че не можем, но няма смисъл.

”Но то какво значи да успееш в народната работа? То не винаги можеш да я свършиш днес и тук тази народна работа. Понякога работата ти е да останеш в сърцата на хората, защото някой друг може да има нужда от теб, дълго след като си умрял. От историята ти, от лицето ти. От думите.“

Оставете предразсъдъците, резервите и задръжките си вкъщи, забравете за историческата коректност и цензура.

Очакваме ви!

Режисьор: Стоян Радев

Билети на касата на театъра и на https://epaygo.bg/1166987295