История
Театърът в Добрич е създаден през 1928 г. На сцената на обществено-политическият живот се ражда студио „Съгласие“ начело със своя създател Атанас Попов, незнайно защо напомняйки ни за безсмъртният образ на прочутият майстор от Йовковия разказ „Песента на колелетата“, посветил дарбата си да създава красота в името на човешката надежда, дал 35 години от живота си на театралното изкуство в Добрич. Било е трудно но свято начинание. Южно Добруджа по това време е под румънска окупация и появата на този задграничен български театър към Българското културно общество в Добрич е забележителен културен и политически феномен в живота на добруджанския край. Магнетичната сила на театъра като изкуство събира единомишленици, които макар и да не са професионално подготвени, вграждат в „Студия“ мъжество, вяра, кураж и любов към сцената. Сред първите постановки са „Топаз“ от Марсел Паньол, „Чест“ от Зудерман, „Боряна“ от Йордан Йовков, „Вражалец“ от Ст. Л. Костов. На добруджанската сцена са оставили сърцата си много видни български актьори и ние не ги делим на живи и мъртви, на велики и по-малко велики, на бивши и настоящи- защото Театърът е Безсмъртие!
Днес театърът в Добрич носи името на Йовков – човекът обезсмъртил надеждата, певецът на Добруджа, и ние ще я дописваме – всеки ден, всяка минута, заедно с теб, приятелю – зрител… Защото ние хората сме като птиците, способни да се издигнат в небесата, преодолявайки тесногръдието и духовните си склонности…!
За да е честно и достойно пред голямото име на Йордан Йовков, пред голямото име на Атанас Попов, пред стотиците други безсмъртни имена, но и пред самите нас. Пред децата ни, които ще влизат в театъра, за да се учат на красота!
Цената на стотиците изиграни на сцената животи е любов, талант – неистов вик за духовност!
Театърът е най-събирателното изкуство.
Театърът е чувство , което трябва да се доказва непрекъснато.
Защото, каквото и да се случва, в душите продължава да звучи мелодията на неумиращата „песен на колелетата“. Не можем да върнем времето назад, но можем да се опитаме да погледнем напред в годините, с вярата, че тази красива мелодия ще покорява все нови и нови поколения, които ще тръпнат, подвластни на магията на сцената. Всеки път, когато завесата се вдигне.
